Ама такава хубава седмица не бях имала....или може би съм имала, ама е било бая отдавна, че на момента да не се сещам! И под „хубава” да се разбира „наситена с толкова много положителни емоции и нови хора”.

Какво се случва, когато събереш на едно място шотландка, британец, швед, германец и двама българи? Случват се все хубави неща, много изпита бира, много обиколки, разходки, концерти, тук-таме някой изненадващ и непланиран трепет, който беше добре дошъл точно в този момент и може би се случи съвсем естествено. Трепет на сърцето ли, на душата ли- не знам! Знам само, че се чувствах страхотно и както казаха моите приятелки „ти сияеш”....това ми е достатъчно. :)

И тъжно ми бе, когато всичко свърши, и си поплаках без свян на летището, че положителните емоции и новите хора си отлитат, и две мъжки сълзи се проляха за мен, което беше достатъчно показателно за изминалата седмица, и ще ми липсват- точно тези емоции и точно тези хора.

Самия факт, че пиша за това и че все още ми държи влага, би трябвало да означава нещо.... Да, знам – всяко нещо си има начало и край, но аз протестирам!! Отказвам да приема, че е свършило и в главата си ще прехвърлям всичко, което се случи и ще се усмихвам като зелка! ДА! Защото беше страхотна седмица и ако някой ме търси, ще ме намери там – при тези емоции и хора! Поне още известно време... Дреме ми на подарените обеци!!

Иска ми се всеки месец да имам по една такава седмица, ама уви....