‎"Винаги ще има някой, който ще обичаш винаги, скришно от другите, ще ги лъжеш, но един човек няма да вярва на думите ти, защо ли? Защото чувства същото като теб. Винаги ще има един човек, който ще ти е тръпка дълго време, но ще залъгваш останалите, че не е така. Този човек ще бъде псуван от теб, обиждан и още какво ли не, но зад тези думи се крие малко обич, малко чувство, малко липса. Винаги ще помниш как един човек те е обичал и наранявал едновременно, но въпреки всичко си прощавал всяка една негова грешка. И ще го помним дълго, не защото е нещо важно, а защото за първи път си изпитал това чувство. Чувството да си щастлив и да те боли, да обичаш и да си обичан, да прощаваш дори без да си заслужава и всичко защото просто искаш да си щастлив и да запазиш човекa до себе си."

Това го видях днес на един профил, в една социална мрежа и ме обвзеха едни вълнения и чувства, и мисли, които смятах, че отдавна съм заровила много, много, много, ама много дълбоко. И така както си бяха заровени там на дълбокото, така изригнаха като исландски гейзер след като прочетох горното.
На вас не ви ли се случват такива неща? Да видите / помиришете / чуете нещо някъде и да се сетите за точно определен човек.... На мен ми се случват, често, дори притеснително често. И може би това ми е проблема. Или един от многото.
И колкото да бягам от такива забравени (или не чак толкова) неща и хора, те всячески ме застигат, по един или друг начин, случайно или умишлено. И се дразня на себе си, че не бягам по-бързо от тях. Или май сама си го правя, а?
Утре отивам на пазар за нов мозък, който да мисли напред, а не назад! Дали ще има още Коледни намаления?