Когато вървиш по улицата и от всеки втори балкон се носи аромат на току-що извадена от чушкопека чушка, значи есента е вече тук. И друг път съм писала за есента, знам, и сега пак ще пиша. Защото ми е любима!

Харесва ми да мирише на чушки, защото знам, че любимото ми време от годината е настъпило. Време, когато температурите са поносими. Време, когато помъдрявам с още една годинка. Време на преход. Време на промени. Време на огнени листа. Време за печене на чушки, правене на вино и туршия. Време на онзи дъжд, който е най-хубав, когато го гледаш през прозореца и който те предразполага за прочит на хубава книга или размисли за живота. Време за чай. Време за дебелия юрган. Време, когато като малки скачахме в купчина листа. Есенно време.

Есента я обичам!
А пък чушки не ям!

Салата от прясно опечени чушки е богата на витамин C повече от лимоните.:)

лимоните са ми далеч по-вкусни от чушките :)

Ако обичаш да четеш, заповядай при мен.:)

Здрасти, някак си попаднах на твоя блог и май го изчетох целия...
Ако влизаш по-често ще си имаш любопитен читател в мое лице. Успешна Есен.

Днес и на мен ми замириса и нахлуха едни мили ранни и вкусни спомени...
Гадното е, че живея сам и посмъртно не мога да си спретна печене чушки. :)
Нищо, ще го карам на миризми, а есента все някога ще дойде - цветна и пъстра, закътана в лилави нощи. :)

Винаги можете да се събере другарите на по каса бира и да си изпечете едни чушки дружно ;)

Аз имам сериозен проблем - не пия ;) А и на Плиска няма как да метнем тенекията с чушките :)))

Това чушкопека си е велико изобретение! Само заради него, ей така, да го погледаш само как работи, си заслужава да си пекнеш 1-2 кила чушки....дори и да не ги харесваш :)

Хехе, наложи ми се да изпека доста повечко. Може аз да не ям, но хората около мен ги обичат. :)