Благодаря ти! Благодарна съм ти за толкова много неща, че сигурно ще пропусна някое... Но не защото не го оценавям, а защото вече се губя в списъка. Мина достатъчно много време, а аз така и не събрах смелост да ти кажа в лицето, нещата които имам да казвам. Вместо това използвам смотания блог, надявайки се случайно (или не) да попаднеш тук и да прочетеш това. Не знам защо правя така, може би съм поредният казус за някой психоаналитик...или не. Това не е толкова важно, колкото поводът за този пост.

Имах ужасен ден, изпълнен с проблеми. Проблеми, за които единственият човек, който знае си ТИ. Тези проблеми се появяват понякога, преди рядко, сега все по-често. И всеки път, когато се случат, аз се разкъсвам, боря се със себе си да не ти звънна. Стискам телефона в ръка и с ярост успявам да се сдържа. Сдържам се защото.... не знам какво да кажа, когато чуя в слушалката твоето „Ало”, не е редно да се обръщам към теб, нямам право, след като сама прецаках нещата и шанса да поддържаме нормални взаимоотношения. И не искам да ги поддържаме само защото мога да се обърна към теб в тежки дни като днескашния, а защото наистина ми е приятно и хубаво, и виждам в теб човек, с когото мога да говоря свободно за всичко, с когото ще обсъждаме всевъзможни теми, ще дам подкрепа и ще получа такава. Нещото, от което винаги съм имала нужда.

Винаги си бил толкова мил и добър с мен, въпреки че не си го заслужавах особено, но ти не спря. Отношението, жестовете, нещата които си правил за мен, дори материалните неща, които съм получавала от теб бяха детайлно премислени. Още ги пазя всичките, на видно място. Стоят и ми напомнят колко съм била глупава. И още по-глупаво се чувствам с всяка изминала година, и ме е яд на себе си, че на времето не оценявах теб, така както те оценявам сега.

Една частичка от мен се моли никога да не прочетеш това, не знам как ще ти повлияе, не знам какво ще си помислиш. Не целя нищо друго освен да ти кажа колко много съм ти благодарна! Това и само това. Чувствам се длъжна и може би е късно, а може би не, не знам- типично за мен. Ще рискувам и ще го публикувам- ако го прочетеш, добре, ако ли пък не- още по-добре.

Благодаря ти за всичко! И съжалявам!