Днес, точно в 6:08ч. официално настъпи астрономическата есен у нас. От няколко дена насам се забелязва преходното време- студен полъх, пожълтяващи листа, не толкова топло слънце, по-плътни дрехи...обръща се нова страница, може би нов период в нечий живот, както Кари от "Сексът и градът" казваше в един от епизодите.

И си мисля, че лятото отмина. То също беше един период от моя живот. Въпреки че плаж не видях тази година, се случиха достатъчно хубави неща, които да заличат този факт. Поради спецификата на работата ми, лятото премина без отпуск за мен. Така е, когато работиш за хората, които са излезли в отпуск и дошли на почивка. Въпреки това прекарах едно прилично лято :) Случиха ми се толкова много неща. В главата ми пак беше каша, но този път е по-лесно. Не знам как успявам да се абстрахирам от повечето си мисли и да се пусна по течението... невероятно е, когато не те затормозяват толкова много въпроси без отговори!

Не знам защо есента ме радва толкова. Може би защото съм родена тогава, или може би защото времето е преходно и балансирано- не е топло, ама не е и студено, а може би защото света се подготвя за зимата. Не знам. Но никога няма да забравя една есенна гледка, запечатала се в съзнанието ми. Денят беше 25ти Октомври, миналата година, майка ми имаше рожден ден, а аз изпит. Пътувайки семейно към Пловдив след излизането ни от тунела на магистралата видях Гледката- от дясно, на хълма, листата на дърветата имаха най-невероятните цветове. Зелени, жълти, огнени, оранжеви, преливайки се един цвят в друг, и озарени от все още топлите слънчеви лъчи, аз останах безмълвна... Усмихнах се. За първи път такова нещо ми правеше толкова голямо впечатление. Толкова е странна и хубава природата. Малките неща също.

Много хора не харесват този сезон, но той е хубав, всичките са хубави. Всичко се променя, а промяната не е лошо нещо! Есента е някак си по-спокойна, няма я цялата тази лудница, която я има през лятото, сякаш природата е изпаднала във временна нирвана, дори шофьорите ми изглеждат по-спокойни.

Есен е! И е хубаво! Да видим този период какви новости ще донесе...

Желая ти топла и слънчева есен и повече разходки в планината, където ще видиш много такива красиви гледки.

като четох за твоя есенен спомен, се сетих за един мой спомен от това лято. Датата 14ти Юли. Прибирах се сама с влака Бургас - София. Часа беше около 17..малко повече или по малко. И понеже май малко закъснявахме влака спря за изчакване на гара Клисура. Аз се разбудих. Отворих прозореца и пред мен се разкри красота. Красота, която само в България има. Навън беше валяло. Хладнина обля спареното ми от въздуха във вагона лице. Влагата от летния дъжд се разстилаше като едва забележима мараня върху влаковите линии. А дърветата поели веднага живителната сила на водата бяха наситено зелени, с проблясващи капчици по крайщата на листата. В тишината и чистотата на балкана, до мен се нарушаваше само от жизнерадостните възгласи на един синигер и красивия глас на Еди, който пееше(http://www.youtube.com/watch?v=6P4Kv54DK9s) само, за да допълни безценност на картината...