Такъв ден като вчерашния не бях имала от толкова много време, че дори не помня кога имах такъв за последно. След ужасна нощна смяна, изпълнена със запълнен капацитет, включително 23 деца, спряна вода в центъра и оплакващи се от този факт гости, си тръгнах от работа някъде малко след 8:30ч. Навън времето беше учудващо приятно- грееше слънце, не беше топло или пък задушно, подухваше и лек прохладен вятър, което ме накара да се откажа от чакането на автобуса и да се запътя с бодра крачка към НДК. Перфектно за разходка- времето е чудно, около теб няма жива душа- идилийка. В ушите ми звучи контрастиращата със заобикалящото ме спокойствие песен на Blind Guardian- Valhalla и си мисля колко всъщност е яко в неделя сутрин. Но не онази неделя сутрин, която знаем всички- 14:00ч., а точно тази сутрин, в 9ч.

И е яко най-малкото защото няма кой да те занимава с глупости, няма да мислиш за работа и ангажименти, пренесъл си се в някакъв хубав свят, далеч от всичко. И там, в този свят е прекрасно, именно заради това спокойствие. Вървейки срещу слънцето, се спрях. Помирисах жълтия гербер в ръката си, който ми бе подарен от Жоро и се усмихнах на слънчевите лъчи, така както те ми се усмихнаха точно в този момент. Това са малките радости в живота- за няколко мига да се откъснеш от всичко! Бях изморена и леко ми се спеше, така че наруших своята идилия и си хванах транспорт до вкъщи. Пътувайки си мислех как в нас няма никой, което е равносилно на мир, тишина и спокойствие и вече си се представям как цял ден не правя НИЩО.

От вратата директно влезнах в банята, след един освежаващ душ се приготвих да дремна няколко часа, но реших че ще е по-добре да се възползвам от времето навън, докато все още не е станало прекалено горещо. Изкарах 2 стола на балкона, един на който да седна и още един, върху който да си вдигна краката, налях си една чаша със студен сок и 2 топки сладолед, отворих „Черната стрела”, запалих си една цигара и изживях най-голямото удоволствие в живота си.

Стана обяд и слънцето вече напичаше доволно, прибрах всичко вътре и легнах. Но не заспах. Пуснах си телевизора и започнах да прещраквам каналите. А, някой ми пише в скайп! К.: „Лиляно, ма, хайде към Панчарево!” .....Ъъъъ, сега е 14ч., срещата ни е след час и полвоина, или един вид ще излезнем на възможно най-големия пек и задух. Мързи ме бе, човек! Звъни ми Б.: „Ще идваш ли с нас към Панчарево?”, ама вие нормални ли сте- навън не се живее!, „Аре ела бееее!”, оф хубаво айде.

Един бърз душ отново, бързам към спирката, където чаках 20 мин. трамвая, К. ме взе от стадиона и отидохме на сборния пункт до караулката. След като се събрахме всички, запрашихме към Трибуните, хапнахме, пийнахме и се посмяхме, някой даде идеята за водни колела. Мммм ние с Б. ще пропуснем, на това време само да слънчасаме ни липсва. Пък и току виж Б. се сдобил с Биг Бен ;)) След много уговорки в крайна сметка и ние се качихме. След половин часово въртене на педалите, решихме най-накрая да си ходим. Ш. ни напомни, че в 21ч. сме на салса парти, заобиколихме задръстването и се прибрахме. Взех си поредния душ за деня, облякох се, пооправих се и хайде пак навън. На салса парти. Дори и Б. дойде. Обещах му, че ако дойде на салса парти, аз ще отида на чалга....мамка му, I overfucked myself!! В салсата беше леко празно и ми беше малко скучно, предложих на Б. да ходиме да гледаме мача. Все пак той не би отказал, особено щом има и бира и цаца, пък ако звучеше и чалга, Б. щеше да е в рая! Останахме още малко, изтанцувах една бачата с Ш. и отидохме за второто полувреме.

Върнахме се обратно в салсата и след малко си тръгнахме, ядохме в McD и се запътихме към едно място, чието име няма да споменавам и прекарах едни странни 15 мин. в една дискотека, чието име също няма да казвам, но да речем, че си спазих обещанието към Б., а даже не бях пияна....

И така денят свърши! Да, същият тои ден, който смятах да прекарам мързелувайки вкъщи! Най-накрая ще легна да поспя.....спах 14 часа! :) Хубаво е!! =)