Заобиколена съм от числото 26! Мразя го! Навява ми едно от онези 76753085385 неща. Точно заради това едно нещо, въпросното число ми е неприятно. Токлкова неприятно, че от годинa дори не го отбелязвам на календара. (той е вечен и е с кубчета, които си връткам според датата)

На 26-то число се запознах с един човек, след няколко месеца на 26-ти тръгнахме, след още няколко месеца на 26-ти имаше рожден ден, преди повече от година на 26-ти се навършваха 40 дни от много тежко погребение.... Вече година и 2 месеца, при вида на това число, всички спомени се връщат и аз неуспешно се опитвам да си запълня мозъка с нещо друго.

Миналата година на морето стаята ми беше 426, факултетния ми номер в колежа завършва на 026, и наскоро забелязах, че съм се записала там на 26-та дата, днес забелязах, че вече в блога си имам 26 коментара, 26, 26, 26- на където и да се обърна, все 26 ще ми се навре в лицето. Хайде стига вече, а?

А всъщност не е ли 26= 2 х 13?? Знам си аз късмета- double cursed! Do I have to feel lucky?


П.П.: Не обичам това число, не носи късмет, не обичам и тази песен- хубава е, но беше "нашата" песен. Но мисля, че самия факт, че пиша за тях, означава, че съм преодоляла всичко в доста голяма степен. Аз съм силна личност- горда съм от себе си! Браво, Лили, вдигни си дясната ръка и се потупай по лявото рамо!! :))

Забелязала съм, че когато се съберат повече от 3 дъждовни и мрачни дни, цялата се изпълвам от още по дъждовни и мрачни мисли, разсъждения, трепети..Ба*ли го!!! И всеки път си казвам :"Притрябвали са ми", и всеки път пак преобръщам страниците на миналото ми и пренаписвам Отговора на литературния въпрос :" Какво щеше да бъде ако сега...". Но все така осъзнвам, че връщайки се назад се присещам все повече само за хубавите неща, което е доказателство, че всичко е било прекрасно изживяно. Човек няма как обаче да избяга от обсебващото желание да даде един rewind на живота си и всичко това да се случи наново. Което ме хвърля в други размисли..ако знам какво ще ми се случи, как бих изживяла всичко наново. Естествено, че нищо няма да е както преди. И то защото аз ще съм различната! А аз може да съм абонат на Мтел, но вярвам в лозунга на Глобул, че Най-доброто предстой! Най- доброто предстой, Минке! и аз ти обещавам, че за напред на 26 ще ти се случват все прекрасни неща, които един ден живот и здраве ще бъдат слънцето в дъждовните дни. А сега аз предлагам да се съберем повече хора и да направим един танц за слънце и топло, че вече се излага тоя май месец. И като се замисля..добре че не сме абитюренти...:)))

В., благодаря ти за пожеланията, отново! :)) 'Дет се вика- от твоята уста, в Божиите уши.
При мен (а сигурно и при още мнооооого хора) го има същия ефект на мрачните време и мисли, и на поглед назад към миналото. Ама да ти кажа освен гадно, било е и хубаво. Във филма УАСАБИ имаше една много мъдра реплика "Накрая остават само хубавите спомени". И все пак да ти кажа, че въпреки, че беше хубаво, аз лично не искам пак да го изживея! Вярвам, че нещата се случват с някаква цел и нищо не е случайно! За добро или за лошо така е било писано. Когато съврши нещо, започва друго. Ако все още беше като тогава, най-малкото нямаше да съм Минка ;) Нямаше да си пилея парите за алкохол турист и концерти, нямаше да разливам кока кола за 0.49лв. по магистралата, нямаше да пътувам с влак до Харманли, нямаше да се чувствам толкова жива и свободна както сега, нямаше да съм направила още куп неща и нямаше да съм срещнала още куп хора :) Така че, вече ми е леко- чувствам се добре ;) Е, винаги може да е и по-добре, но предвид факта, че е било и много по-зле, гледам да не се оплаквам. :)

Да, наистина, добре че не сме абитюренти, въпреки че май се подава леко слънцето =)

П.П.: Благодаря ти и за това, че си 27-ия ми коментар :)) така като гледам следващият ми пост ще е номер 26-ти....късмета отново се обажда :)