Мама е златна, разбира се, че моята е НАЙ! :))

Скоро се наложи да ѝ направят една лека операция на окото. Лека, лека, колко да е лека- 1 час операция, 2 вечери в болница, 1 месец болничен, 1 седмица никакво навеждане, никакъв компютър, никакъв телевизор...., иначе е лека, да!

Като всяко едно дете на майка си, и на мен ми беше много притеснено, знам че ще се оправи и че не е нещо страшно, но...това е мама и някой си ще ѝ бърка в окото, сдухващо е.

Мама има лошия навик като падне духом и да е много зле, вчера след операцията звъннала на баща ми и му казала: "Някой да дойде да ме нахрани". И баща ми се юрнал, влезна в моята стая и каза: "Аз отивам при майка ти! Чао." ....Чакай малко, искам и аз при мама!!! Тъкмо бях задремала пред телевизора, тъй като имах ужасно дълъг ден и температура, но скокнах веднага и догонвайки баща ми, се запътихме към мама.

Навън е студ!! Добре, че болницата е наблизо!

Не обичам болници, депресиращи са и ме карат да плача, но там е мама, а аз съм силна, ще се сдържа.

Качваме се при офталмологията, намираме стаята и влизаме. Мама доволна сгушена на леглото дреме, както обикновено, яденето ѝ е сервирано, но няма сили да се изправи. С баща ми ѝ помагаме малко да се поокопити. "Не искам манджа! Искам само кисело мляко"- промърморва тя. Хващам аз лъжицата и млякото и бавно, но славно започвам да храня майка си.

След малко не се сдържах и ми се разтрепера брадичката, пуснах няколко сълзички, добре че никой не ме видя, не исках родителите ми да разбират. Хранех майка си, която е здрава жена, все още в разцвета на силите си, хранех я с кисело мляко..... Не мога, гадно ми е, сдухващо е!.. :(

След 5 лъжички мама каза: "Искам да спя", оставихме я да си почива и се прибрахме.

Днес сутринта ми звъни телефона. Това трябва да е мама!!! :) Звучеше толкова жива, беше като нова: "Вкъщи съм си. Добре съм!". Вече ми е по-спокойно, мама е добре и по-важното- вкъщи си е :))
 

Мама е златна! Обичам я! =)

казват , че на Запад и в Щатите е супер, нека си предсавят това нещо да се случи там - невъзможно. Децата се отделят напълно от родителите си и в повечето случаи са доста далеч. По този начин топлата връзка, която ти имаш с майка си и баща си нямя как да остане такава.
Ти би ли била съгласна да си задоволена материално и почти откъсната от корените си?
Поздрави за милото отношение, което показваш към родителите си.
Дано и твоите деца да се отнасят след време така с теб.

Благодаря ти за топлите думи!!
Така съм възпитана и така ще възпитам и моите деца един ден, за това ми е трудно да проумея, че "навън" е по този начин.
Всичко се връща един ден, кръга е затворен все пак. Някога родителите ми за се грижели за мен, ще се грижа и аз за тях, както и в бъдеще моите деца ще се грижат за мен.
Обичайте и уважавайте родителите и близките си!

бързо възстановяване от операцията желая на майка ти.

Ех, В., благодаря! :) Мама е корава, вече е в пъти по-добре и си е вкъщи- оправя се :)